В България се среща в Дунава и в долните течения на по-големите му притоци. По
река Янтра е стигнал до Бяла. В обитаваните от него водоеми гъстотата му
е много малка и се лови случайно.
Той е съхранил много от привичките на своите северни роднини. По
външен вид малко напомня на сома. Има същото източено тяло, покрито с
дребни, изключително хлъзгави люспи.
Аналният му плавник е удължен.
Същата широка, сплескана глава с паст, осеяна с многочислени зъби. Но с
това приликата не свършва. Гръбните му плавници са два, като вторият
също е дълъг, колкото аналния. Мустачето му е само едно, неголямо,
намира се под брадата. Коремните му перки са непосредствено до главата.
Вторите им лъчи са изтеглени като нишковидни израстъци.
Цветът на налима се променя. Целият гръб обикновено е покрит с
напречни черно-тъмнокафяви петна и ивици с неправилна форма върху
зелено-кефяв фон. Коремът е бял. Понякога в езерата се срещат почти
черни налими.
Много активен хищник е и през лятото, стига да обитава студени езера.
Не спи и в горските реки, близо до изворите им , под дебелите сенки.
Там горещите слънчеви лъчи не достигат, спрени от гъстите корони на
дърветата, затова в ранното утро и късната вечер налимът излиза на лов.
През нощта той също не спи. Водата в такива рекички е най-подходяща за
него – чиста, студена и богата на кислород. Много чувствителна към
замърсяването на водата риба.
Разпостранен е главно в северните реки и езера. Там достига значителни размери – до 1м и повече на дължина и до 20 кг тегло.
Полова зрялост налимът достига на 3-4 години, когато е дълът около
25-35 см. Мръстенето протича от декември до февруари на
пясъчно-каменистите плитчини с добро течение, а в затворените водоеми –
на пясъчните плитчини край брега. Хвърля хайвера при температура на
водата 0,2-2,0 º С на дълбочина 2,50 м. Количеството му зависи от
размера на женската – от 35000 до 5000000 малки лепкави хайверни зърна,
светло-оранжеви на цвят, прозрачни, захванати в редици и ленти.
Излюпването на личинките продължава дълго – от един до два и половина
месеца (80 градусодни). Масовото излюпване е през май. Личинките са
около 3-4 мм.
Младите налимчета са типични хищници. Достигайки на дължина едва 15
сантиметра, те вече ловуват малко рибки. За възрастните екземпляри
деликатес е бибанът, когато е пълен с хайвер. Ловят и бабушки и уклей,
иначе казано – всякакви риби, особено есента, когато от глад са готови
да се изядат едни други. По това време не се отказва от личинки на
насекоми и червеи, особено ако са нанизани по няколко на кукичката.
Расте бавно. За 5-6 години достига средно 40 см дължина и 500 гр
тегло, а максимално съответно 100 см и 5-6 кг. Възрастните налими не са
придирчиви към храната. Ловят и се хранят с насекоми, ларви, жабчета,
раци и риби.
Налимът не е като котка. През нощта вижда лошо, през деня – също.
Това обаче не значи, че можем да го хванем с голи ръце. Той компенсира
слабото си зрение с отличен слух, обоняние и осезание. Има забележително
развити, така да се каже радари, които имат звукови и химически канали
за свръзка. Хищниците прекрасно усещат веществата, отделяни от кожата на
рибата, особено на бибана. Обонятелният канал при тях е чрезвичайно
тънък. И не само той. Налимът веднага възприема даже слабото електрополе
на своята жертва. Той се прокрадва към нея и изведнъж я хваща. През
зимата рибите мълчат в пълния смисъл на тази дума. Но през пролетта,
когато под леда идва свежата вода, подводните обитатели се раздвижват,
затова и издават макар и слаби звукови сигнали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар