Налим (Михалца)

В България се среща в Дунава и в долните течения на по-големите му притоци. По река Янтра е стигнал до Бяла. В обитаваните от него водоеми гъстотата му е много малка и се лови случайно.

Той е съхранил много от привичките на своите северни роднини. По външен вид малко напомня на сома. Има същото източено тяло, покрито с дребни, изключително хлъзгави люспи.
Аналният му плавник е удължен. Същата широка, сплескана глава с паст, осеяна с многочислени зъби. Но с това приликата не свършва. Гръбните му плавници са два, като вторият също е дълъг, колкото аналния. Мустачето му е само едно, неголямо, намира се под брадата. Коремните му перки са непосредствено до главата. Вторите им лъчи са изтеглени като нишковидни израстъци.

Цветът на налима се променя. Целият гръб обикновено е покрит с напречни черно-тъмнокафяви петна и ивици с неправилна форма върху зелено-кефяв фон. Коремът е бял. Понякога в езерата се срещат почти черни налими.

Много активен хищник е и през лятото, стига да обитава студени езера. Не спи и в горските реки, близо до изворите им , под дебелите сенки. Там горещите слънчеви лъчи не достигат, спрени от гъстите корони на дърветата, затова в ранното утро и късната вечер налимът излиза на лов. През нощта той също не спи. Водата в такива рекички е най-подходяща за него – чиста, студена и богата на кислород. Много чувствителна към замърсяването на водата риба.
Разпостранен е главно в северните реки и езера. Там достига значителни размери – до 1м и повече на дължина и до 20 кг тегло.

Полова зрялост налимът достига на 3-4 години, когато е дълът около 25-35 см. Мръстенето протича от декември до февруари на пясъчно-каменистите плитчини с добро течение, а в затворените водоеми – на пясъчните плитчини край брега. Хвърля хайвера при температура на водата 0,2-2,0 º С на дълбочина 2,50 м. Количеството му зависи от размера на женската – от 35000 до 5000000 малки лепкави хайверни зърна, светло-оранжеви на цвят, прозрачни, захванати в редици и ленти. Излюпването на личинките продължава дълго – от един до два и половина месеца (80 градусодни). Масовото излюпване е през май. Личинките са около 3-4 мм.

Младите налимчета са типични хищници. Достигайки на дължина едва 15 сантиметра, те вече ловуват малко рибки. За възрастните екземпляри деликатес е бибанът, когато е пълен с хайвер. Ловят и бабушки и уклей, иначе казано – всякакви риби, особено есента, когато от глад са готови да се изядат едни други. По това време не се отказва от личинки на насекоми и червеи, особено ако са нанизани по няколко на кукичката.

Расте бавно. За 5-6 години достига средно 40 см дължина и 500 гр тегло, а максимално съответно 100 см и 5-6 кг. Възрастните налими не са придирчиви към храната. Ловят и се хранят с насекоми, ларви, жабчета, раци и риби.

Налимът не е като котка. През нощта вижда лошо, през деня – също. Това обаче не значи, че можем да го хванем с голи ръце. Той компенсира слабото си зрение с отличен слух, обоняние и осезание. Има забележително развити, така да се каже радари, които имат звукови и химически канали за свръзка. Хищниците прекрасно усещат веществата, отделяни от кожата на рибата, особено на бибана. Обонятелният канал при тях е чрезвичайно тънък. И не само той. Налимът веднага възприема даже слабото електрополе на своята жертва. Той се прокрадва към нея и изведнъж я хваща. През зимата рибите мълчат в пълния смисъл на тази дума. Но през пролетта, когато под леда идва свежата вода, подводните обитатели се раздвижват, затова и издават макар и слаби звукови сигнали.