Липан

В България е развъден за първи път от БЛРС чрез внос на хайвер от Чехия през 1973 г. (по това време ЧССР) . Получените личинки са пуснати в някои старопланински и родопски реки на Ловешки, Пазарджишки и Смолянски окръг.

Както другите пъстървови риби, липанът има мазна перка и стройно тяло, покрито със сребристи люспи. Характерна е голямата гръбна перка, която има 15-25 лъча.
В окраската на тялото му се преливат всички цветове на небесната дъга. Устата е напречна и малка, зъбите са слаби и незабележими. Тази риба достига обикновено до 50 см дължина през периода от седмата до четиринадесетата година. Максималните и размери са дължина 60 см и тегло 2-3 кг.
Половата зрелост при нея настъпва от две до тригодишна възраст за мъжките и от три до четиригодишна възраст за женските, когато станат от 24 до 53 см.

Мръстенето е през периода март – май. През това време липанът извършва миграции към боищата. Това пътуване е доста внушително и феерично. Рибите лъскат на слънцето, преодолявайки всички препятствия на реките, дори по-малките водопади. Женската снася от 1000 до 7000 хайверни зърна. Според някои автори тя подобно на речната пъстърва прави ямичка и след оплождането покрива хайвера с малки камъчета и пясък. Отначало личинките стоят на едно място, докато резорбират жълтъчното мехурче, а след това започват да се хранят с водни безгръбначни организми.

Липанът е много привързан към местообитанието си. Като се изключи размножителният период, през другото време на живота си той прекарва на едни и същи места. От своето укритие край брега или в по-дълбоките води безпогрешно забелязва падналото и давещо се насекомо и моментално се спуска към него. След като го погълне, връща се на старото си място и отново застава неподвижен. Това той прави с дни и месеци наред. Храни се с хайвера на другите риби, а в случаите, когато другата храна не е достатъчна, яде и малки рибки. Предпочита насекомите, техните ларви, водните безгръбначни и др.