Сом

Без всякакви уговорки и препращане към “славното минало” днес сомът е най-голямата сладководна риба изобщо. Никой друг вид сега не може да се похвали с размери на уловени екземпляри над три метра и тегло над 100 килограма.

При благоприятни условия сомовете достигат огромен ръст. Нерядко са улавяни риби над 80 кг; въпреки че на река Одер, славеща се с изобилното количестмо сомове които живеят там, още през 1830 година е бил уловен екземпляр превишаващ 400 кг.


Сомът достига на дължина до 5 метра, а на тегло до 300 килограма. Днес улавяните риби вече са с по-скромни габарити, но сомове над два метра и над 60 кг са улавяни нееднократно в нашите води през последните 10 години. Ихтиолозите твърдят, че днешният европейски сом е братовчед на сомовете отпреди ледниковия период. Това е реликвов вид, преживял последния ледников период.

Външността му безспорно е оригинална и безобразна. Може би поради това външният му вид не може да бъде объркан с никоя друга риба. По цялостна форма на тялото той има някакво сходство с налима, но главата му е доста по-широка и заема почти 1/6 част от цялото тяло, покрито с гъст слой слуз. Тя е вертикално сплескана, огромна и направо преминава в цилиндричното меко тяло без люспи.



Пастта му е огромна и въоръжена по краищата с многочислени, много малки, но достатъчно остри зъби, имащи вид на къси четки; на горната челюст се намират два дълги бели мустака, а на долната, по четири къси жълти мустачета, трите по-къси от първото; очите му са несъразмерно малки в сравнение с устата и много повдигнати нагоре.

Опашката е силно странично сплескана, особено в задния си край и заема повече от половината от цялото му тяло; задната перка е много дълга. Цветът на сомовете е според местообитанието, а също от възрастта и сезна, но най-често гърбът е сиво-черен, сиво-зеленикав или тъмнокафяв. Коремът е доста по-светъл, жълто-бял или малко червенее и почти винаги напръскан със сини петънца. Страните на туловището му са черно-зелени и са покрити с маслинено-зелени петна; очите са бледо-жълти с черни петънца. Гръбната му перка е много малка. Тя е от няколко меки лъча. Гръдните му плавниците са мощни с твърд костен лъч, а аналният плавник е удължен и достига до опашната перка. Перките са тъмно-сини, гръдните и коремните са с жълта ивица по средата. При младите сомове цветът на кожата и плавниците са по ярки. Езерните сомове винаги са по-тъмни от речните и коремът им е със сиво-син цвят. Външността на старите, големи сомове е отвратителна: главата от бяла се превръща в мръсно-жълта и към нея се прилепят множество водни червеи и пиявици. В предната си част до аналното отверстие сомът има вертикално сплескано тяло, а към опашката преминава в странично сплескване. Сомът няма странична линия. Очите на рибата са твърде малки за такова животно, специалистите утвърждават, че сомът няма добро зрение. Според тях той компенсирал с отличен слух, а обонянието и осезанието му били изключителни. Зъбите му са ситни, леко наклонени навътре и покриват цялата вътрешна част на неговата широка паст. На горната челюст той има чифт здрави и дълги чак до гръдните перки мустаци, а на долната – още два чифта мустачки. Топлолюбива риба, активна при загряване на водата и прекарваща зимата в дрямка. У нас сомът е естествен обитател на Дунав и долните течения на притоците му. Среща се и в Марица, Струма, Тунджа, в канални системи, блата и езера. Изкуствено е разселен и е намерил отлични условия и в редица от по-старите ни язовири – “Батак”, “Ивайловград”, “Александър Стамболийски”, “Кърджали”, “Тича” и дори “Искър”. Сомът предпочита неподвижните или водите със слабо течение. Обича дълбокото, за да се чувства в безопасност. Всъщност той е голям рибешки домашар, защото може да прекара целия си живот в един и същи вир или дълбинна яма. Някои сомове живеят в подмоли и скални цепнатини, други си правят гнезда на самото дъно. На практика след бебешката си възраст сомът няма естествен враг или съперник в рибешкото царство. Единствено друг, по-голям сом може да го прогони от заетото място. Ако обаче храната е в изобилие, сомовете проявяват учудваща толерантност и се заселват по няколко във вир или яма. Най-големият си остава пръв сред равни, но щом храната намалее, отношенията в колонията загрубяват като на Балканите. Хищният нрав и великанският апетит на водния исполин се задоволяват от огромен списък “продукти” – рибки, водни жаби, птици, миди, раци, понякога мърша, насекоми, червеи, пиявици и дори дребни ларви от дънната тиня, която сомът при голям глад филтрира подобно на кит.

Без да има кучешки зъби, сомът се справя отлично и с доста голяма стръв. Да лапне килограмов костур, за него е като да глътне бонбон. Той стиска здраво жертвата си в уста, за да я зашемети, и после веднага я гълта цяла. Сомът има естествената грижа да храни огромно тяло и поради това често не може да си позволи лукса да ловува само нощем. Рано сутрин или привечер той се вдига в горните пластове, за да похапва дребни рибки. Ако обаче храната е в изобилие, предпочита да не се хаби, а прикрит зад някакво укритие, да атакува изневиделица. У нас обаче през 1959 г. е внесен и аклиматизиран и американският канален сом. Той обитава язовир “Овчарица”, защото е подчертано топлолюбив вид.

Половата зрелост на тази риба настъпва на 3-4 годишна възраст. Размножителният и период е от май до юни. Характерно за сомовете е, че при температура 18-20 ° С се събират на малки стада и започват брачни игри, които в някои водоеми са толкова шумни, че всяват страх у останалите обитатели. През това време женските ухажвани от по няколко мъжки избират своя партньор.

Брачната двойка разгонва останалите сомове, и продължава играта си като пляскат по водата и се трият една в друга. Преди хвърлянето на хайвера жанската прави с гръдните си плавници гнездо във вид на малка ямичка. При свежа растителност гнездата се оформят на дълбочина 40-50 см. Женската снася в ямичката хайвера и мъжкият го полива веднага със семенна течност. Количеството на снесения хайвер зависи от размерите на женската. Ако тя тежи до 2 кг, дава към 60000 хайверни зърна. По-едрите могат да снесат до 480000 броя. Излюпването трае до три денонощия, през което време родителите пазят хайвера от другите риби и се грижат за аерирането на водата около него. Известно време рибите се грижат и за личинките, които отначало се държат около гнездото и се хранят с планктон. Те нарастват бързо – на 1 месец са 3-4 см дълги, на 1 година достигат 20 см а на 4-5 години са до 50 см дълги и тежат до 2 кг. След размножителния период вероятно “семействата” се разпадат.

Сомът спи зимен сън, като ляга на по-дълбоки места в тинята и движи нарядко своите перки и мустаци. Понякога в ямите се събират доста сомове заедно с други риби.