Дъгова пъстърва

В България тази риба е повсеместно разпространена както в подходящи участъци от реките, така и в много изкуствени водоеми. Нейната приспособеност към условията на средата, издръжливост на по-високи температури и по-малка взискателност към съдържанието на кислород във водата в сравнение с речната пъстърва са главните причини за това.


 Тя е разселена във всички язовири от Баташката каскада и в редица други в равнинната част на страната, където се развива много добре. Достига обикновено дължина 30-50 см и тегло 400-1000 г. У нас е уловен екземпляр, тежък 5,2 кг и дълъг 72 см.

По формата на тялото дъговата пъстърва почти не се различава от речната. Характерен за нея обаче е сребристият цвят с черни петна и точки по гърба и опашната перка. От двете страни на тялото успоредно на страничната линия има широка лента с цветовете на небесната дъга, откъдето носи и името си.

Полово зряла е на 2-3 години. Хайверът и е едър, жълт до оранжев (с портокалов цвят). За мръстенето тази риба не предприема особени миграции. Размножителният и период е с много широк диапазон – от януари до май – и зависи от температурата на водата. Тя снася според размерите си от 200 до 6500 хайверни зърна в бързеите на планинските реки и в крайбрежните плитчини на езерата. Излюпването става за 40-60 дни при температура 7-10 ° С.

Дъговата пъстърва има изключително голямо стопанско значение като обект на промишлено рибовъдство. Тя се развъжда лесно и расте бързо. Лови се по същите начини, както балканската пъстърва, но по-лесно. По-непредпазлива е от нея, кълве целогодишно и целодневно. При изваждането и от водата винаги трябва да се помни, че тя изведнъж се спуска към коренищата и другите водни препятствия и укрития.

Дъговата пъстърва е ненадминат обект за риболов, най-вече при ловенето и с изкуствена муха.