Дунавска пъстърва

Ареалът на дунавската пъстърва е доста ограничен. Тя е разпространена само в река Дунав, като предпочита горното и средното й течение, някои от по-големите нейни притоци и по изключение някои езера. В България дунавската пъстърва се среща само в река Дунав.


Тя се отличава лесно от другите пъстърви в нашите води. Тялото и е удължено, отгоре кафяво или кафяво-зелено, а отстрани сребристо с меден оттенък. Гърбът и е изпъстрен с тъмни овални петънца, които отстрани на тялото преминават в Х-образни или луновидни форми. Главата на дунавската пъстърва е сплесната отгоре, а коремните и перки са изнесени доста назад, почти зад края на гръбната. Люспите, покриващи тялото и, са дребни, между 180 и 200 в страничната линия.

Дунавската пъстърва съзрява полово на третата, четвъртата или петата си година. Най-често това става на 4-годишна възраст, при дължина около 60 см и тегло 2-3 кг. Размножава се рано напролет. Полово зрелите риби напускат любимите си укрития, разположени по дъното на участъците с бързо течение, и предприемат къси миграции, насочвайки се към по-плитките и по-тихи места в коритото на река Дунав и притоците му. Хайверът си хвърлят в изкопани от женската дълбоки ями в чакълестото дъно. По време на размножаването тялото на рибите добива медно-червена окраска.

Плодовитостта на дунавската пъстърва е сравнително висока и може да достигне 11 717 хайверни зърна. Те са едри (4,5-6 мм) и ярко жълти. След оплождането им родителите ги затрупват с дребни камъчета. Инкубацията трае около 30-35 дни. Личинките остават в близост до мястото на излюпването до момента на резорбиране на жълтъчното си мехурче и започват да търсят дребни безгръбначни по дъното. Младите рибки носят 8-9 тъмни ивици отстрани на тялото си. Те се хранят с малките на шарановите риби и на липана и до есента нарастват до 100-140 грама и 12-15 см дължина.
Животът на дунавската пъстърва протича изцяло в сладки води