Речна пъстърва

В България речната пастърва обитава почти всички планински реки и потоци и високопланински езера. Среща се още в горното течение на р. Резовска, Велека и Златна Панега. По изкуствен и естествен път е заселена и в някои планински язовири от Баташката каскада, Белмекен и др. В миналото запасите и са били доста големи.


Сега поради променящата се естествена среда – усилено използване на горите, използване на водите на планинските реки за различни цели (водоснабдяване и енергодобив) – нейната численост намаля чувствително. Придърж асе около бързеите и водопадите, в скалистите и сенчести участъци на реките, в язовирите – там, където се втичат речните води.

Речната (балканската, местната) пъстърва е много красива риба. Тялото и е вретеновидно и стройно, леко странично сплескано. Характерно за нея и останалите видове пъстърви е наличието на малка, така наречена “мазна перка” между гръбната и опашната перка. Гърбът и е с масленозелен цвят, а страните са златисто-жълтокафяви. По тялото има дребни, кръгли, оранжеви, червени или кафяви петна, заобиколени със светла ивица. В зависимост от характера на водоема в оцветяването и има различни вариации. Устата и е голяма, а на челюстите има два реда ситни зъби.

Речната пъстърва достига обекновено дължина 20-30 см и тегло 0,5 кг. Улавяни са екземпляри, дълги 80 см и тежки 5 кг. Най-голямата пъстърва, уловена у нас от въдичар е тежка 6,3 кг и е дълга 75 см.

Половата зрелост на тази риба настъпва след третата година. Мръстенето започва от октомври и обикновено при нормални условия завършва през ноември. При топла есен то продължава и през януари. През този период се появява полов диморфизъм: окраската на мъжките става по-ярка, а долната им челюст се удължава и завива нагоре и навътре; половият им отвор се подува във вид на вдлъбната цепнатина; при женските той почервенява и се подува, а коремът силно надебелява и провисва. За да стигне до боищата, пъстървата извършва определени миграции, като първи пристигат женските. С помощта на опашката си женската прави малка ямичка като паница, в която снася 200-2500 едри жълтооранжеви хайверни зърна. Те се оплождат веднага от мъжкия. След това двамата родители ги заравят с дребни камъчета и едър пясък. Известно е, че само част от хайвера се опложда, а още по-малка част от него се излюпва. Продължителността на люпенето зависи от температурата на водата. При 6-8 ° С то става за 60-70 дни.
 Личинките стоят в гнездото още двадесетина дни, докато резорбират 2/3 от жълтъчното мехурче. След това постепенно преминават на “обща храна”.

Речната пъстърва яде храна от животински произход – личинки и ларви, мамарци, жаби, дребни рибки и др. Храната си намира, като повечето стои на едно място, но я търси и по повърхността на водата и по дъното. Растежът и зависи от хранителната база. При добри условия на една година е дълга 12 см и тежка 20 г, на две години – съответно 24 см и 150 г, на три години – 30 см и 200-300 г. поддава се на изкуствено развъждане, макар и трудно (трудността се изразява в малката оцеляемост до едногодишна възраст). С произведените по изкуствен начин пъстърви у нас ежегодно се зарибяват много реки и езера.

Пъстървата е много лакома и много предпазлива. Тези и качества определят и начина на ловенето и. Тя се лови с булдо, “на леко” без плувка, “на тежко” с изкуствена муха и с блесна. В зависимост от характера на водоема и от размера на рибата се използва един или друг начин. Особено внимание се изисква при ловенето на пъстърва в малките високопланински рекички и ручейчета. Придвижването към определеното за риболов място става не край брега, а чрез заобикаляне. Тежките стъпки и всяко непредпазливо движение може да се окажат фатални за крайния резултат. Никога не трябва да се допуска сянката на пръта, камо ли на въдичаря, да пада на водата. Пъстървата винаги стои скрита зад камъните в очакване на храна, която водата обикновено носи. Приписваната и капризност се наблюдава само когато е сита. Във водоемите, където храната е малко, тя охотно приема стръвта. В малките рекички най-добре се лови привечер и сутрин.

При ловенето на пъстърва, за да има по-добър успех, необходимо е въдичарят да познава добре характера на водоема.