Обикновена (златиста) каракуда

Oбикновената каракуда или както понякога неправилно я наричат, златна се явява един от най-разпространените и широко известни представители (по-правилното и название е кръгла или жълта каракуда) на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата и гърбът и е по-изпъкнал.


Златистата каракуда достига при благоприятни условия дължина 60 см и няколко килограма тегло, но обичайните и размери са много по-малки. В повечето водоеми тя намира храна в достатъчно количество и расте много добре.

Тялото на златистата каракуда е странично сплескано и силно изгърбено във височина. Гърбът е тъмнобронзов, а страните са златисти. Люспите са едри и ясно откроени. Тя е необичайно непретенциозна риба. Може да живее даже в торфни кариери, почти съвсем обрасли езера, блата и даже затинени изкуствени водоеми. Способна е да издържа толкова ниско содържание на кислород във водата, при което загива всяка друга риба, с изключение, може би на лина и змиорката. В засуха живее доста дълго време в тинята на пресъхналите водоеми, където се заравя на дълбочина до 70 см. Каракудата е способна да остане жива не в гьолче, а дори в обикновена локва.

Kаракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем.

Каракудите показват невероятна приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “Розов кладенец” и “Овчарица”, но и ледените води на язовирите “Искър” и “Батак”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия свят, защото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Остава жива доста дълго време и в кошница с мокра трева. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна каракуда от магазина, слагат я във вода и така поне 25 % от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на щука.

Каракудата става полово зряла на 2-3 годишна възраст. Мръсти се през април-май при температура на водата над 14 ° С (оптималната е от 18 до 20 ° С). Хвърля до 400 000 хайверни зърна на 3-4 порции. Хайверът се полепва по свежата водна растителност и по други предмети по дъното, но плава и на повърхността. Личинките се излюпват за 5-7 дни.
Те са дълги 4-5 мм. Стоят полепнали по растенията, докато резорбират жълтъчното мехурче. Лепливостта на хайвера е причината да бъде пренасян и от птиците в други водоеми, така че и в незарибявани водоеми също може да се открие каракуда.