Сребриста каракуда

Понякога я наричат, за разлика от обикновената жълта, бяла каракуда. От кръглага езерна каракуда сребристата се различава с малко по-удълженото си (ниско) тяло, по-едрите си люспи. Гърбът на рибата тъмнее в зеленикаво, маслиново до сиво-черно. Страните и коремът и са матово сребристи. Понякога  се срещат черни и златисти сребърни каракуди.


 Живее в езера, торфни кариери. Тя е непретенциозна и много жизнеспособна. От язовирите лесно се прехвърля в соседните на тях водоеми, затова се среща в реки и езера в близост до рибовъдни стопанства. При сребристата темпът на растеж е доста бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг.

Храни се така както и езерната, но в менюто и растителната храна и планктонните организми заемат голям дял.

Размножаването има една интересна особеност. По време на мръстенето се събира на стада, съставени предимно от женски екземпляри. При сребристата каракуда почти не се срещат самци. Хайверът се опложда (по-точно, осеменява) от обикновената каракуда, шарана, лина.     

В случая не става пълно сливане на ядрата на двете яйцеклетки. Сперматозоидите влизат в яйцеклетката, като само стимулират нейното делене, без да има истинско оплождане. Забележително е, че при това не се получават хибриди, а само женски на сребристата каракуда.