Костур

Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Среща се навсякъде – в реките, езерата, водохранилищата и дори в язовирите. Любимите места на костура са езерата. В реките се стреща предимно в заливите и стари речни корита. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води.


Обичайното му тегло е 100-200 г. Самките са по-големи от самците. Осемгодишният самец има дължина 23 см, а самката на тази възраст – 31 см (рекордьорите достигат 50 см дължина и 1,5-2 кг тегло). Малкият костур се движи в плиткото, в растителността или близо до нея, а големите – в дълбокото.

Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо, гърбаво. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, страните му са жълто-зелени, коремът е жълтеникъв. По страните на тялото му има от 5 до 9 напречни тъмни ивици. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Първата перка е с 13-15 твърди лъча, с хапактерно черно петно накрая. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. По всички кости на устната кухина има дребни зъби. Коремните, аналната и опашната перки са червено-оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Костурът безспорно е красива риба. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Окраската му се изменя: в дълбоките горски езера се е развил много тъмен костур, в песъчливите водоеми – много светъл. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло.

Нощта е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност.


Костурът е лаком и силен. Когата поглъща жертвата си той дори мляска от удоволствие. Да хване колкото се може повече от тези риби е мечта за всеки въдичар.