Бибан

Тази риба е въздесъща. Но на силни течения не се среща. Избягва топлите води и ярката светлина. Обича сладките води, богати с кислород, чисти и тихи. В България е разпространена предимно в р. Дунав, като навлиза и в нейните притоци. Среща се и в някои язовири, езера и блата. В студените месеци от годината се задържа в зимовища и ями заедно с платиката. През март изплува от дълбините в прибрежните участъци на водоема.



На вид бибанът е доста невзрачен. Гръбчето му е сиво-зелено, с неясни, размиващи се тъмнокафяви петънца. Малки точковидни петънца, разположени в редици има и на опашната перка. Общият цвят на тялото му е маслиненозелен с жълтеникъв отенък. На пясъчно дъно той изглежда светъл, на тинесто – тъмен. Тялото му е покрито със слуз, очите са изпъкнали. По форма на тялото прилича много на костура. Гръбните му перки обаче са слети. На първата има твърди лъчи с бодли. Бодли има и на опашната си перка. Те предпазват бибана от хищните риби. Когато скрие главата си до или под някой камък той става практически неуязвим, защитен от острите бодли. Главата в сравнение с тялото е голяма.

Бибанът съзрява полово на втората си година. Мръсти се през април – май. Тогава рибите се събират на стада. Мъжките и женските играят, блъскат се и плуват в кръг. При температура на водата 10-15 ° С женската хвърля хайвера си на порции от 1000 до 6000 зърна, който се опложда веднага. Той полепва по камъните и старата растителност. Личинките се излюпват за 6-8 денонощия.

Макар, че е лаком и ненаситен, бибанът расте бавно. На 5-6 и повече години той е дълъг 12-15 см и е с тегло 150-200 г. достига най-много до 25 см дължина и до 400 г тегло.