Европейска змиорка

Живее в сладки водоеми, които са свързани с Атлантическия океан (Северна Америка, Европа и Африка), Средиземно море и Черно море. В България допреди 80 години широко разпространена в много реки. Среща в басейните на реките, които се вливат в Бяло море (Марица, Места, Струма), през които е стигала е до Баташкото блато в Родопите и до град Септември, както и в притоците Харманлийска, Въча, Сазлийка и Стряма.
По река Тунджа и нейните притоци се е придвижвала до бившето Стралджанско блато. Среща се също в някои крайчерноморски езера и в река Дунав.

Окраската на змиорката я прави незабележима на фона на водните растения. Тялото й е змиевидно, покрито със ситни люспи. Притежава непрекъснат горен и долен плавник, които преминава в опашка. Около главата има малки закръглени плавници. Очите са малки, гърбат й е сиво-зелен, а коремът жълтеникав. Змиорката е покрита със обилно количество слуз и е трудно да бъде удържана. Женските достига дължина 1,5—2 m и маса до 4 kg, а мъжките до 0,5 m и маса 0,5 kg.

Популациите на този генеративно морски и трифично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най-подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност.

Когато достигне възраст 4—6 години змиорката навлиза в морски води и се отправя към Саргасово море, изминавайки близо 6 400 km, където се размножава и след това умира. Ларвите имат форма на върбов лист. За период от около 3 години ларвите се придвижват от Атлантическия океан и видоизменени като малки змиорки навлизат в сладките води, където отрастват.

Все още е невъзможно култивирането на змиорката, тъй като тя не може да се размножава в контролирана среда - излюпванео на ларвите става само и единствено в Саргасово море, след което те се понасят по топлото течение Гълфстрийм. Тези които се отглеждат във фермите за змиорки са били уловени , като малки именно там , след което са били продадени и разпределени по новите си домове. През този период заради прозрачността на тялото си се наричат „стъклени“, а по-късно след настъпване на пигментацията минават през още два етапа на развитие, като са известни с имената си — жълти, и в по-късен етап — сребърни змиорки. Змиорката е риба, която се среща все по-рядко.

В България е имало ферма за оглеждане на змиорки по бреговата ивица на язовир „Овчарица“, която е закрита и сега не функционира. Има стопанско значение в кожарството. Обект е предимно на спортен риболов. Кръвта на змиорката съдържа невротоксини, които наподобяват по действие змийските. При попадане на токсина в кръвта на човек може да доведе до отравяне.