Минога

Речната минога живее в солена вода. Обитава крайбрежните води и се изкачва в реките, за да хвърли хайвера си, като понякога остава за дълго в големи реки и сладководни басейни.
У нас миногата обитава изключително река Дунав, в която се размножава, изкачвайки се от Черно море.
Миногата е записана в Червената книга на България.


Миногата, заедно с полупаразитните морски животни – миксините, образува особена група гръбначни животни - рибообразни, но се отличава доста от рибите. Тя няма челюсти, а устата й представлява кръгла вендуза с разположени по краищата й остри рогови зъби. Скелетът й е хрущялен, люспи липсват, а кожата е обилно покрита със слуз. Няма двойки перки, като гръбният плавник е разделен на две: първият е малък и закръглен, а задният се съединява с опашният. Горната част на тялото на миногата е с блестящ синкаво-зелен цвят, отстрани преминава в жълто-бял, а коремът е сребристо-бял. Плавниците са синкави.

 Органите, с които диша предстваляват отверстия, отварящи се навън посредством отделни кръгли отвори отстрани на тялото. Обонятелната ноздра е една и се намира по средата на челото. Речната минога достига рядко до 40 см дължина, в изключителни случаи и до 50 см; теглото й е около 100 г.

Хайвера си миногата хвърля в края на пролетта – началото на лятото. Интересно е да се отбележи, че някои миноги навлизат в реката за размножаване през периода август-ноември, а други през пролетта. Така, едните хвърлят хайвера си непосредствено след влизането им в реката, а други прекарват в нея дълги месеци, като през това време не се хранят с нищо. Всяка женска изхвърля средно около 22 хиляди зърна хайвер. Самците по правило се доста по-дребни от женските. Личинките се излюпват на 11-14 ден след ополждането. Те много прилчат на малки (3.2 мм), светло-жълти червейчета. При достигане на дължина от 6 мм, те се заравят в грунта. 15-20 дневните личинки напускат мястото на излюпването си и биват отнасяни надолу от течението на реката. Личинковия стадий при миногата продължава 4-5 години.

Речната минога е много ценен хранителен продукт в някои страни. Тя притежава високи хранителни и вкусови качества. Липсата на жлъчка, костна тъкан и остатъци от храна в стомаха позволяват миногата да бъде употребявана за храна в целия си вид, без каквито и да било отпадъци и фира. От нея се отделя единствено главата, а тялото се измива обилно и неколкократно с вода, тъй като слузта на миногата съдържа отровни вещества. Затова тя се пържи продължително време в сгорещена мазнина, за да е сигурно отстраняването на вероятността от отравяне. Освен това, месото е доста тлъсто, затова миногата се употребява за храна изключително прясна – в противен случай подкожната мазнина може да загорчи