Речен шаран

Истинският речен шаран е много красива риба. Той е покрит с необикновено големи тъмно-жълто-златисти люспи, които на гърба  темнеят със синкав отенък, а на корема светлеят; сякаш по златно поле са посипани гвоздейчета с медни главички.

Гръбната му перка е много широка, по-широка отколкото при другите шаранови риби и заема почти цялата задна половина на гърба, на цвят е тъмно-сива.
Освен с ширината на тялото си той се различава и по здравите си пилообразни, назъбени предни лъчи на перката. Такива лъчи имат на гръбната си перка и други риби, но при речния шаран такава структура има и предния лъч на аналната перка. Всички долни перки са сиво-виолетови на цвят, опашната е червено-тъмнокавява, а очите са златисти. Речният шаран достига понякога огромни размери, такива, каквито нито една от другите шаранови риби не може да достигне. Той живее и до дълбока старост. Най-големия речен шаран ловен в последно време е бил с тегло 55 кг.

Речният шаран се размножава много късно, проявява голяма чувствителност към ниските температури и още през есента ляга да зимува и престава да се храни до окончателното стапяне на леда.

От своето вцепенение речният шаран излиза само след ледохода, на юг през в март, а на север през април. Отначало той с нищо не издава присъствието и активността си и почти не се отделя от своето зимно леговище, но с повишаване на водното ниво се вдига в горните водни слоеве, отначало на близки разстояния, а когато водата залее околните ливади и ниски места излиза за да се размножава и за да се храни.

Големите речни шарани живеят винаги в големи ями, под повалени дървета потънали във водата, пънове и коренища. Въобще речните шарани в реката избягват много тинестите и песъчливи места и избират за свои местообиталища ями с глинесто дъно по тази причина, че такива ями са разположене почти винаги под стръмни брегове и сипеи и имат много скални парчета по дъното си. Тези скали и камъни заменят липсващите корени.

Основна храна на тази риба през пролетта и в началото на лятото са младите филизи на камъша и някои други водни растения. Камъшът както се предполага представлява едно от необходимите условия за благоприятното развитие на речния шаран – дава му храна и защита, и където го няма, там едва ли речните шарани могат да живеят в големи групи. Нежните, сочни и сладки филизи на това растение шаранът предпочита пред всякакви други и винаги охотно ги осмуква и огризва докато още не са загрубели което става някъде през юни.