Шаран

Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света.

Водна лисица – така наричат тази риба. Тя е силна, находчива и хитра. Назъбената и гръбна перка просто прерязва влакното. Това тя прави в случай, че не и се удаде да го скъса. Попадайки в безизходица, шаранът ляга на дъното, за да намери неравност и да се скрие. Ако няма ямки, се закопава в тинята, за да пропълзи под мрежата. Когато и това не му се удаде, той просто изскача от укритието и се опитва да прескочи опасността.

Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран – рамков (люспите му са разположени във вид на рамка: надолу от гръбната и коремната перка към края на тялото, около хрилете и опашката).

Шаранът живее понякога до 40 години. Общо взето, всеки има представа за размерите му, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг, като отделни екземпляри достигат забележителните 50-60 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно.Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти.

Тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея са традиционни 17-22 меки и 3-4 твърди лъча, с типичен първи челен – здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна.

Тази риба живее в езера и реки с бавно течение, най-често я откриваме във пространствата между островите, в заливите и старите речни корита, обрасли с камъш и тръстика. През нощта шаранът плитките тинести места, където има много водна растителност. Призори той шумно скача над водата и играе. Някой от тези скокове са до метър и повече, което още един път ни напомня колко силна е тази риба. Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото.

Полова зрелост шаранът достига на 3-4 годишна възраст, а при особено благоприятни условия и на 2 годишна възраст. Мъжките узряват обикновено по-рано от женските. Тази риба е пословична със своята плодовитост. В зависимост от възрастта и теглото си женските могат да дадат до 2 млн хайверни зърна – средно по 180000 на килограм живо тегло. Поради това в древността шаранът е бил посветен на богинята венера Кипърска, откъдето произлиза и неговото латинско название. У нас мръстенето и хвърлянето на хайвера става през май-юни при температура на водата над 15 ° С. От многото женски които обитават боищата мъжкият избира една женска, започва да е ухажва и плува успоредно с нея. В местата на боя рано сутрин между шараните стават шумни игри, съпроводени със силно пляскане на водата, което се чува надалеч. В това време женските хвърлят хайвера си на порции – през интервал от няколко дни – на дълбочина 30-50 см върху подводна растителност. Обикновено се оплождат 80-90 % от хайверните зърна. Останалите падат на дъното и загиват.