Скобар

Скобарът е разпространен в Централна Европа и в европейската част на Русия. Той предпочита бързеите на реките, следвани от по-дълбоки участъци. У нас се среща в почти всички чисти реки и в много язовири. Обитава устията на реките, вливащи се в язовирното езеро.


Скобарът има дълго, леко странично сплескано тяло, покрито с люспи. В страничната линия те са 57-62 броя. Главата му е малка. Названието скобар показва главната особеност на тази риба – положението на устата, намираща се под силно издаден конически нос, което подсказва и начина на хранене. Устните завършват с твърди рогови пластини, с чиято помощ той добива храната си. Цветът му отгоре е синьочервеникавозелен, отстрани – сребристосив, а коремът е сребристобял. По-голямата част от коремните перки и аналната е червена.

Тази риба става полово зряла на 2-3 години. Мръсти се през април-май. За хвърлянето на хайвера предприема масирани миграции към боищата в горните части на реките, откъдето идва и другото и име – “бойник”. При температура 6-10С в плитките места с каменисто дъно женските хвърлят от 1500 до 3000 хайверни зърна, които полепват по камъните.
Излюпването става да 10-15 дн. Личинките се хранят с дребни организми и нарастват бавно.

Скобарът е стадна риба. Характерно за него е, че в стадата не се срещат по-малки и по-големи екземпляри – те се състоят от еднакво големи риби. Предпочита да се придържа в бързото течение в главното русло или в ръкавите с добро течение. Често се среща заедно с кефала.

Любимото им място е под надвиснали брегове, във водовъртежите, където дъното е плътно, и осипано с много камъни. В такива места има много зелени растения, които покриват подводните предмети. Тези водорасли се явяват главна храна на скобара.