Пелед

Пеледът е изкуствено разселена у нас риба от пъстървовото семейство и е студенолюбив вид . У нас не се размножава по естествен път. Разселен е през 1970 година в яз. “Искър”, яз. “Душанци”, яз. “Доспат”.

Тялото му е леко издължено, високо и масивно. То е покрито със ситни, лесно падащи люспи, които придават на рибата сребрист оттенък.
Гърбът е сив, а коремът е белезникаво-бял. Главата е съразмерна, с полу-долна уста, в която липсват зъби. Перките са сиви. Както при пъстървовите риби, в опашната си част пеледът притежава малка мазна перка. В естествения си ареал той може да достигне 1 м дължина и тегло над 10 кг. В нашите водоеми пеледът рядко надминава тегло от 3 кг и дължина от 50 см.

Полова зрялост пеледът достига на тригодишна възраст при тегло около 0.5 кг. Хвърля хайвера си през късна есен или ранна зима при температура на водата 1 градус. Избира каменисти или чакълести участъци по дъното. По време на мръстенето, върху люспите на мъжките риби се образуват рогови израстъци във вид на малки грапави пъпки. Хайверът е по-дребен от този на сига, като времето за излюпването му зависи от температурата на водата. Броят на зърната е около 10 000 при еднокилограмова риба.

Смята се, че при подходящи условия пеледът расте по-бързо, отколкото обикновения сиг. Това зависи изключително от приеманата храна, която включва както планктон, така и дънни организми. През студените месеци, когато планктонът липсва, пеледът охотно се храни с хирономуси, гамаруси и други личинки и ларви на насекоми. През топлите месеци тази риба – също като толстолоба - плува през различните водни слоеве и се храни изключително с планктон, който филтрира през хрилните си отвори.