Чудски сиг

Чудския сиг е пренесен у нас през 1966г от Чудското езеро.
Като студенолюбива риба, чудският сиг обитава изключително дълбоките, чисти и студени води. Не понася температура на водата над 20 градуса – в противен случай загива.

 В България има няколко такива водоема, в които разпространен изкуствено, сигът е намерил подходяща среда. Тази риба предпочита да плува в големите и открити водни пространства. Държи се на пасажи от риби с еднаква възраст, като в търсене на храна или мигрирайки може да плува непосредствено под повърхността или на много голяма дълбочина. Избягва обрасли или тинести участъци – предпочита каменисто или пясъчно дъно. Обича да се върти в устията на вливащите се във водоемите чисти и студени реки, които носят кислород и храна.
 
Чудският сиг е една от най-студенолюбивите риби. Тялото му е издължено, странично сплеснато и немного високо. Основният му тон е сребрист, като гърбът е по-тъмен, а коремът изсветлява. Люспите са дребни, сребристи и сравнително лесно падащи. Главата е съразмерна спрямо тялото; устата е крайна и неголяма. Перките са прозрачни, с тъмен оттенък; сигът притежава и малка “мазна” перка, характерна за пъстървовите риби. В естествената му среда – огромните, студени и дълбоки езера в Северна Европа и Азия, чудският сиг достига почти метър на дължина и тегло около 10 кг. У нас, тази риба нараства до 60-70 см и тежи до 3-4 кг. Не изпада в летаргия и запазва активността си през цялата година.

Сигът се размножава през периода септември-декември. Мръстенето става на чакълесто или каменисто дъно, най-често в неподвижна вода. Хайверът не се охранява или прикрива по някакъв начин. У нас чудския сиг е разпространен по изкуствен начин. На яз. Искър са регистрирани случаи на навлизане на сигове в устието на вливащата се река, при това на много малка дълбочина, което е позволило да бъдат ясно видени; рибите са извършвали типичните за размножителен процес движения и действия.

Менюто на тази риба не е много богато – храни се основно с планктон и дънни организми и ракообразни. По-едрите екземпляри се хранят с риба. Има сведения, че сиговете се хранят с хайвер, при това и… със собствения си. В естествените си местообитания, сиговете извършват големи преходи и миграции, в търсене на зони с по-голяма концентрация на храна. У нас, предимно през зимата, доближават брега, където търсят храна; по същата причина навлиза и в устията на реките.