Щука

В България разпространението й е прилично застъпено. Най-напред тя се среща естествено в Дунав. После много добре се развива в долните части на вливащите се реки и някои канали, например този до с. Орсоя. Има я в Струма, Янтра, Марица, а в последните години като най-щукарска река се слави Тунджа. Язовири, баластриери, например край Враждебна и Негован, и цели напоителни системи са обитания на хищника.
Това е възможно, защото щуката има добри адаптивни способности, понася всякакви води и дълбочини. Любимите и места за лов са в близост до засади. Потънали дървета, туфи водни растения, шавари, тръстики и т.н. Това и е нужно, защото тя не гони като костура и бялата риба плячката си, а напада от засада. Когото подходящата рибка приближи укритието, щуката се изстрелва напред с отворена паст и захапва жертвата. Така ловуват дори 15 сантиметровите щучета. Ако плячката е по-голяма, обикновено е хваната напречно. После ситно предъвквайки, щуката си я намества с главата напред и тогава я гълта. При по-малките рибки такива церемонии няма – те директно заминават в гърлото и.


 Външно тя толкова се различава от другите риби, че не може да се сбърка с която и да е от тях. Преобладаващите цветове на рибата са маслинено зелен, златисто-кафяв, сивкаво-зелен. С възрастта обаче цветовете потъмняват, като гърбът, главата и горната част на страните могат и да почернеят. Главата на щуката има удължена крокодилска форма с мощни челюсти. Устата е с патешки изглед, но само в затворено състояние. Челюстите могат да се отварят изключително широко, давайки възможност да се захапва плячка с големи размери. Глътката на щуката също е достатъчно широка и тя поне на теория би могла да погълне риба, наполовина от нейния ръст.

Зъбите са два вида: кучешки – за убиване на плячката, и ситни иглички, закривени навътре, които покриват езика и дори горната страна на небцето. Зъби, за да не офейка дребосъка, има и от вътрешната страна на хрилните капаци. Очите и са големи, подвижни, жълти с черни зеници. Двигателната и мощ също е на ниво. Опашният плавник е широк и силен. Гръбната перка е съвсем близо до него, което позволява дългото тяло на хищника буквално да се изхвърля напред при атака. С една дума казано, въоръжението на тази сладководна подводница е изрядно.

Щуката узрява полово на 3-4 години. По хвърлянето на хайвера щуката изпреварва всички. Това става веднага след стапянето на леда и даже под него, ако пролетта е закъсняла. Хайвера си хвърля през февруари-март-април по подводни предмети и стара растителност в крайбрежните плитчини. Плодовитостта и е голяма – от 18000 до 200000 хайверни зърна на килограм живо тегло. Излюпването на личинките продъжава от една седмица до един месец в зависимост от температурата на водата. Жълтъчното мехурче се всмуква за около две седмици. Първоначално малките щуки се хранят с планктон. Постепенно преминава към хранене с малки рибки и други, по-едри организми. Хищническия си нрав проявява едва достигнала 10 см.