Мъздруга

Тази риба е първа братовчедка на речния кефал. И макар че външното сходство в чертите е очевидно, все пак мъздругата е друг шаранов вид. От своя сродник кефала се различава по по-високото и масивно тяло и относително ситни люспи. Тя е риба на слабите течения, предпочитаща и избираща тихи, дълбоки и спокойни води. Разпространението и у нас е главно в Дунав и долните течения на повечето от вливащите се в него реки. Инцидентно се среща и в някои язовири в Северна България.


На дължина мъздругата достига 60 – 70 см, а на тегло са регистрирани и парчета до 8 кг. У нас тя е по-слабо разпространен вид, но в Дунав все още се улавят екземпляри до 4 – 5 кг.  Тялото е странично сплескано и леко нараства във височина. Гърбът е тъмно-син, до сив. Страните са бели със златист отенък, а коремът сребристо бял. Перките са червено-оранжеви, но през пролетта придобиват и по-ярък червен цвят. Типично всеядна риба. Насекоми, тестени примамки, червеи, пиявици, жабчета, рибки са любими и на мъздругата.

Тя обича да има запас от дълбочина, по възможност дъното да е равно и глинесто или дори с тиня. След дъждове се устремява към устията на ручеите или рекичките. Придържа се на границата на мътилката и чистата вода. По основната река се носят мътни потоци. Нивото в устието се увеличава. Течението по тези места замира и даже получава обратно направление. Затова мъздругите навлизат в устията за да се хранят и за да промият хрилете си.

През есента мъздругите се събират в големи стада и зимуват в дълбоки ями. В това време те усилено се хранят до самото зазимяване. С настъпление на пролетното затопляне те отново се раздвижват.

След хвърлянето на хайвера на участъци с доста бързо течение рибата се връща на своите обичайни, по-дълбоки места с тинести дъна.

Гладът я кара да се храни през деня. Освен това след мръстенето водата е още мътна и рибата се чувства по-смела, отколкото обичайно.