Сивен

В България е пренесен от Средна Европа. Развъжда се по изкуствен начин. С него се зарибяват само затворени водоеми, високопланински езера и язовири. Към кислорода във водата е много взискателен. Среща се в някои рилски езера и потоци, добре се развива и в язовир “Белмекен” и язовир. “Широка поляна”.

По формата на тялото си прилича на речната и дъговата пъстърва. Окраската му е много колоритна, поради което се смята, че между пъстървовите той е най красив. Гърбът е маслинено-зелен с тъмни тигрови ивици и петна. Страните са виолетови, напръскани с оранжеви или розови оловни петна, а под тях има червеникава надлъжна ивица. Коремът е жълтосребристобял. Коремните му перки са наситено червени, с хармонична бяла и черна ивица в предния край.

Дъстига дължина до 30-40 см и тегло 1 кг на петгодишна възраст. В родината си достига значително по-голяма дължина и тегло до 7 кг.

Мъжките екземпляри стават полово зрели на две години, а женските на три години. Размножителният период е от октомври до февруари. Женската снася от 300 до 7000 хайверни зърна и ги заравя в пясъка, както речната пъстърва. Те се излюпват за 65-85 дни. Развитието на личинките е като при речната пъстърва. По растеж тази риба заема средно място между двата вида пъстърви.

Сивенът живее на стада и несе нуждае от специални убежища и скривалища. Храни се с насекоми, ларви и малки рибки. Поддава се на изкуствено развъждане, но се изражда при условията на рибовъдните стопанства.

Ловенето му със спортна въдица става по същите начини, както при балканската пъстърва.